Нервните деца


ДЕТСКО РАЗВИТИЕ, РОДИТЕЛСТВО, СТАТИИ / Sunday, April 12th, 2020

Те са умни, способни и с добро развитие.

Може да се каже, че за тях се грижат прекалено добре…

Защо обаче са нервни ?


Нервните деца са тези, за които можете често да чуете “твърде чувствително е”, “неспокойно е”, “плаче за дреболии”, “спи лошо”, “нощем често се буди”, “бързо се обижда”, “не може да седи на едно място”, “постоянно шава”, “не спира да говори”… Характерна за тези деца е неспособността да регулират поведението си и бързата умора от постоянната тревожност и движение.

Според Алфред Адлер основната причина за развитието на невротичност е чувството на несигурност и малоценност, което се преживява като заплаха и води до това личността непрекъснато да се надпреварва със себе си и с околните и да се стреми към получаване на всичко и веднага, което е един непостижим идеал.
вж. “За нервния характер” на Алфред Адлер

Невротичността може да се прояви още в кърмаческа възраст и колкото по-рано се прояви толкова по-голяма е вероятността причината да е наследствена. Невротичността при кърмачето се изразява в общо неспокойство, силна реакция към незначителни промени в температурата на околната среда, внезапен плач без причина, лош сън, тревожност, колебания в теглото и др.

В предучилищна възраст нервните деца се отличават от другите най-вече, чрез двигателно безпокойство – не могат да седят на едно място и дори, когато седят непрекъснато мърдат с ръце и крака, движат се и в моменти, в които от тях се очаква да стоят спокойно, непрекъснато говорят и не чуват околните. Въпреки добрите творчески способности, които се забелязват от възрастните и учителите, нервните деца по-често не успяват да се съсредоточат и да довършат заниманията си, много често участието им в груповите игри с други деца приключва с плач и разваляне на играта.

Детската невротичност се променя с възрастта.
Колкото по-малко е детето, толкова неговата невротичност се проявява в чист и открит вид. При по-големите деца невротичността се усложнява.

В училищна възраст могат да се забележат – упорството, недисциплинираността, мърморенето, резки преходи от нерешителност и колебание към бързи и рискови постъпки. Възможно е училищната успеваемост да е много висока или пък да не съответства на възможностите на детето, поради чести оплаквания от умора, липса на продуктивност или различни психосоматични оплаквания като главоболие, болки в стомаха, лош апетит или дори заболявания като алергии, бронхиална астма и др.

Гризането на нокти също е проява на невротичност.

В тийнейджърството и юношеството към невротичността могат да се добавят и депресивност, хранителна разстройства, агресивни прояви, самонаранявания, социална изолация или асоциални поведения.

Въпреки хипотезата за предимно наследствената обусловеност на невротичността, принос за развитието ѝ има и средата, в която детето се отглежда с всичките ѝ характеристики – физически, социални и психологически. Негативно влияние могат да имат както шумната околна среда, прекалената експозиция пред екрани и технологии от ранна възраст, липсата на балансиран дневен режим, така и семейната среда и отношенията в нея, които могат да са наситени с напрежение, враждебност, конфликти и дори домашно насилие.

Много често невротичността на децата отразява невротичността на родителите или на семейството.
Това е и причината при психологическото консултиране да бъде включено цялото семейство.
Детето е огледало на родителите и стилът на възпитание, който родителите имат към детето лесно се разкрива в поведението му дори и в среда извън семейната.

  • Децата, чиито родители непрекъснато правят забележки и поставят забрани, внушават страх и прилагат физически наказания много често имат проблем с увереността и самооценката си и възприемат света като едно страшно и неприятно място и реагират бурно и емоционално, дори и при не толкова силни стресори и промени в ежедневието.
  • Друга форма на възпитание е тази, при която родителите са свръхпротективни и изпадат в крайности при задоволяването на нуждите на децата си, угаждат им за всичко, правят някои неща вместо тях и понякога от любов могат да спрат развитието на детето си – можем да видим деца, които в горните групи на детската градина не могат да се хранят самостоятелно и чакат някой да ги нахрани, както и да се наблюдават много поведения типични за деца на по-малка възраст – като желание за ползване на биберон, памперс, кърмене и др.
  • Предпоставка за невротичност могат да създадат и родители с непостоянен и променлив стил на възпитание, който може рязко да варира от неглижиране до крайна строгост или крайна любвеобилност. Децата на такива родители са постоянно нащрек, защото не знаят какво ги очаква – викове, заплахи, физическо наказание или внезапна и неочаквана нежност.

Причина за невротичност при децата могат да бъдат и различни стресови събития – определени заболявания, които да налагат чест контакт с медицински специалисти, болничен престой, промяна на местоживеенето, нов член в семейството, развод и др., на които обичайно децата реагират с тревожност и с времето се адаптират към промените, докато при нервните деца функционирането не само, че се усложнява и не се подобрява, но и става част от личността.

Можем ли да променяме тази реакция на тревожност ?
Отговорът е ДА.

Дори и в случаите, в които има доказателства за силно наследствено влияние е налице шанс за смекчаване на невротичните прояви и то благодарение на родителите или семейната среда, в която детето расте. Колкото по-рано бъдат идентифицирани невротичните прояви и семейството получи психологическа подкрепа, толкова по-добра е прогнозата и възможностите на детето да се адаптира успешно към реалния живот.

Нивото на съдействие, което родителите получават от страна на детето си е равно на нивото на свързаност, което децата чувстват от страна на родителите си. Севджихан Еюбова, д-р

Ако имате притеснения за емоционалното състояние на детето си – можете да направите заявка за психологическа консултация.

Facebookmail