“Лесно е да се почувствате пренебрегнати, когато хората не могат да комуникират и да се свържат с вас по начина по който имате нужда. Трудно е също да не възприемате това мълчание като отражение на вашата стойност. Но истината е че начина, по който се държат другите хора няма нищо общо с вас. Повечето хора са толкова обсебени от собствените си отговорности, битки и тревоги, че мисълта да попитат някой как се справя даже не им минава през ума. Те не са лоши и нараняващи по природа, те са просто заети и фокусирани в себе си. И това е добре. Също така това не е доказателство, че вие не се справяте с тези отношения. Както и не значи, че не трябва да бъдете обичани или че трябва да сте невидими. Това означава, че тези хора не са толкова добри в това да погледнат отвъд собствения си свят. Но е факт, че въпреки тъмнината, която чувствате имате способността да споделяте любовта и светлината си с другите и това е сила. Вашата работа не е да се променяте, за да угодите на другите, а да намерите хора, с които да се свържете по нужния за вас начин. Защото въпреки това, което чувствате, вие не сте прекалено чувствителни или прекалено нуждаещи се. Вие сте внимателни и емпатични. Вие сте състрадателни и мили. И със или без признанието на някого, вие сте достатъчно добри.” 

– Даниел Кьопке, из “Уроците, научени в Живота”