Травмата не е някакво голямо страшно чудовище вътре в нас или някаква мистериозна зла сила, действаща против нас. Травмата е просто неразградена жизнена енергия.
Тя е сълзите, които не можем да изплачем.
Тя е истината, която отричаме.
Тя е виковете, които не можем да изкрещим.
Тя е самотата, която не искаме да почувстваме.
Тя е потиснатите чувства, от които се страхуваме, че ще ни разрушат.
Ние не сме виновни за травмите, които получаваме. Просто не сме научени да ги приемаме и да ги осъзнаваме. На някои от нас това дори е било забранено в детството, много деца са засрамвани заради мислите, мненията и поведенията си. Някои дори са осъждани, заради чувствата си. Други са наказвани и всеки път е трябвало да съкрушават истинската си ярост, мъка, ужас или радост, за да оцелеят. А някои са били толкова пренебрегвани, че са се чудели дали изобщо съществуват.
Това е минало.
В безопасността на настоящето можем да се отпуснем. Само тук и сега можем да се свържем със себе си, със Аз-а си – такъв, какъвто е, а не онзи, който другите изискват. Само така ще усетим мислите си свободни, само така ще осъзнаем, че няма да бъдем “поразени” от някакъв отмъстителен бог или наказани и заклеймени, че мислите ни са “лоши”. Няма да загинем, ако изпитваме ярост или скръб, или ако оставим страхът да се движи в нас. Няма да полудеем или да загубим контрол. Само тук и сега можем да открием, че всичките ни чувства са в безопасност и всъщност можем да ги допуснем в телата си, вместо да реагираме на тях, да ги отбягваме, да се опитваме да ги замразяваме или отхвърляме.
Накратко… необходимо е да се обичаме пълноценно – т.е. да се обичаме с всичките си нелюбими части на тялото и ума си, да им подарим светлина, топлина и внимание.
Само тук и сега и в светлината на Любовта, всичките ни остарели стратегии за справяне (които са също израз на травмата) ще започнат да се сриват и да се деконструират. Така можем да възстановим отново всички репресирани енергии, които първоначално са искали да се движат през нас и да открием, че сме в безопасност.
Гневът е безопасен, няма да ни убие.
Тъгата е безопасна, няма да ни повали.
Самотата е безопасна, с нея може да е задушно, горещо, тежко, лепкаво, но е безопасно.
Не е нужно да живеем само и единствено вътре в страха и срама, можем да поемаме рискове, можем да пуснем Любовта в нас, можем да погледнем на себе си без маска. Можем да покажем нараненото си сърце на други безопасни човешки същества, можем да споделим колко сме неловки, объркани, несъвършени и да ги оставим да ни обичат такива каквито сме.
Защото именно Любовта лекува травмата. Любов, време, търпение и готовност да приемем болезнените и самотни части от същността си.