Марк Аврелий Антонин е римски император, но преди всичко философ от школата на стоиците. Неговият труд “Към себе си” представлява кратки записки на разсъжденията му по теми, които са го вълнували по време на военните походи. Марк Аврелий единодушно е възхваляван като въплъщение на платоновия идеал за владетел-философ, а според оценката на историци и съвременници, неговият възвишен и сериозен характер представлявал забележително олицетворение на римските добродетели. Освен с блестящо образование, той се отличавал с благородство и сдържаност в поведението си. Властването му съвпада с епохата наречена „Златен век“ на Римската империя.
В Книга ХI, т. 18 от “Към себе си” [Ако някой е извършил нарушение срещу закона, дай си сметка… ] той изброява девет правила, но в последствие добавя десето, за това как да постъпим, когато се сблъскаме с несправедливост и как да не се сърдим 🙂
ПЪРВО, каква е моята връзка с хората и това, че сме създадени един за друг. От друга страна, че си поставен над тях, както овенът – над стадото овце и бикът – над стадото говеда. Разгледай нещата задълбочено, започвайки от основните принципи, от следното: ако всички неща не са само атоми, то природата е тази, която подрежда всичко; ако това е така, низшите неща съществуват заради висшите, а всишите съществуват едно заради друго.
ВТОРО, дай си сметка какви са тези хора на масата, в леглото и прочие и особено какво влияние имат над тях собствените им убеждения. А що се отнася до действията им, с какво самочувствие вършат делата си.
ТРЕТО, ако хората постъпват правилно, когато вършат нещо, не бива да сме недоволни от тях. Но ако не постъпват правилно, ясно е, че го правят неволно и поради невежество. Защото всяка душа се лишава от истината против волята си и също така се лишава от възможността да се отнася към другите хора в зависимост от достойнствата им. Следователно хората се чувстват наранени, когато ги наричат несправедливи, неблагодарни и алчни, с една дума – ако ги обвинят, че са лоши към ближния си.
ЧЕТВЪРТО, дай си сметка, че ти също често постъпваш неправилно и че си човек като всички. Дори ако се въздържаш от определени простъпки, все пак си склонен да ги извършваш. И въздържанието ти е поради малодушие, грижа за доброто ти име или друга подобна причина.
ПЕТО, дай си сметка, че дори не си сигурен дали хората грешат или не, защото много постъпки зависят от определени обстоятелства. Накратко, човек трябва да научи много, за да отсъди правилно относно постъпките на друг човек.
ШЕСТО, когато си много ядосан или натъжен, дай си сметка, че човешкият живот е само миг и много скоро всички умираме.
СЕДМО, че не постъпките на хората ни тревожат, защото причината за тези постъпки са ръководните принципи на тези хора, тревожат ни нашите собствени убеждения. Премахни тези убеждения, вземи решение да не съдиш за определена постъпка като за нещо ужасно и гневът ти ще изчезне. Как да променя тези убеждения ? Като разсъдиш, че грешките на друг не са твоя вина. Защото ако смяташ за зло не само онова, което е срамно, ти неизбежно трябва да се заблуждаваш за много неща и да станеш разбойник или нещо подобно.
ОСМО, дай си сметка, че сами си причиняваме много повече болка, чрез гнева и притесненията, които изпитваме заради грешките, отколкото биха ни причинили самите грешки.
ДЕВЕТО, дай си сметка, че доброто разположение на духа е несломимо, ако е истинско, а не само престорена усмивка и роля, която изпълняваш. Защото какво би могъл да ти стори дори най-големият насилник, ако запазиш доброто си разположение към него и при удобен случай внимателно го укоряваш и спокойно поправяш грешките му. Когато той се опитва да ти навреди, ти му кажи: “Не така, дете мое, създадени сме от природата за нещо друго. Със сигурност няма да ми навредиш, но вредиш на себе си.” И му покажеш тактично, чрез общовалидни правила, че това е така, че дори пчелите не постъпват като него, нито други животни създадени от природата да живеят заедно. Трябва да направиш това без да се надсмиваш или обвиняваш, а загрижено и без да таиш обида в душата си. Не като учител, който дава урок, нито за да предизвикаш възхищението на тези около теб, а когато сте насаме.
Помни тези девет правила , сякаш си ги получил като дар от музите и най-после бъди човек, докато си още жив. Но трябва да избягваш да ласкаеш хората, както и да изпитваш досада, защото и двете пречат на общуването и са вредни. Помни тази истина, когато се сърдиш – мъжествено е не да се поддаваш на страсти, а дъ бъдеш кротък и внимателен, тъй като тези качества по-добре подхождат на човешката природа. Този, който ги притежава, притежава сила, самообладание и смелост – а не онзи, който се поддава на страсти и недоволство. Колкото по-свободен от страсти е човешкият разум, толкова по-силен е той. И както усещането за болка е израз на слабост, така е и сръднята. Защото и онзи, който отстъпва пред болката, и другият, който се сърди, са наранени и двамата се предават.
Ако искаш, приеми още един ДЕСЕТИ подарък от водача [на музите, Аполон], който е следният – да очакваш, че лошите хора няма да постъпват зле, е лудост, защото който очаква това, иска невъзможното.
…
http://files.libertyfund.org/files/2133/Aurelius_1464_LFeBk.pdf
