Вчера имах интересен разговор с много специален за мен човек. Разговор за средата и по-точно, че тайната на всичко е свързана с разбирането за средата. Даже истината била някъде по средата. И какво излиза…средата хем прегръща двойнствеността, хем е независима. Хем съдържа всичко, хем не съдържа нищо. Това е едновременно просто и сложно за разбиране. Излиза, че ние живеем в средата и не я разбираме, казвам аз. Точно в средата живеем. Средата е сегашното, което е между миналото и бъдещето и в тази среда не можем да останем завинаги, защото какво значи истината е по средата, желанието е по средата, очакване по средата или разбиране по средата. За повечето хора истината не се преживява в реалността, а в ума, затова дори и лъжите, които някой изрича лесно се приемат за истина в ума на този, който иска да бъде излъган. Да живееш в реалността обаче означава да си готов да преминеш през вратата по средата…едва тогава можеш да разбереш защо другият иска да бъде лъган, какво желае, което ти не виждаш, какво очаква и как разбира средата. Да живееш в реалността, означава да си готов да приемеш истината, дори и да е горчива.