Всичко, което наистина трябва да знам, за да се науча как да живея…

ВСИЧКО, КОЕТО НАИСТИНА ТРЯБВА ДА ЗНАМ, ЗА ДА СЕ НАУЧА КАК ДА ЖИВЕЯ, КАКВО ДА ПРАВЯ, КАК ДА СЕ ДЪРЖА, СЪМ НАУЧИЛ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА. Мъдростта не е горе на върха, където блести заветната диплома, а там, в пясъчника на детската площадка, в предучилищната група.

Ето нещата, които научих там:
– Разделяй всичко с другите.
– Играй честно.
– Не удряй хората.
– Връщай нещата там, откъдето си ги взел.
– Почиствай след себе си.
– Не вземай нещата, които не са твои.
– Нараниш ли някого, извини се.
– Мий си ръцете преди ядене.
– Пускай водата в тоалетната.
– Топлото мляко е полезно.
– Живей хармонично – всеки ден учи, мисли, рисувай и пей, и танцувай, и свири, и се труди по малко.
– Всеки следобед си поспивай.
– Излезеш ли навън, оглеждай се, когато пресичаш, дръж се за ръка и не се отделяй от другите.
– Вярвай в чудеса. Припомни си малкото зрънце, посадено в пластмасова чаша: корените растат надолу, а растението нагоре и никой не знае как, нито защо, но всички сме като него.
– И златната рибка, и хамстерите, и бялата мишка, и дори растението – всички умират. Ние също.
– И накрая си спомни буквара и първата дума, която си научил – най-великата дума от всички – ВИЖ.
– Всичко, което трябва да знаете, е там някъде. Златното правило, любовта и здравословния начин на живот. Екологията и политиката, равенството и смисления живот.
Вземете което и да е от тези правила и го екстраполирайте върху сложните понятия на възрастните. Свържете го със семейния живот или с работата, или с правителството, или със света, в който живеете, и то ще стане вярно, ясно и точно. Помислете си колко по-добър би бил светът, ако всички ние – целия свят – похапвахме бисквитки с мляко към три часа следобед и после се мушвахме под одеялата, за да поспим. Или ако всички правителства спазваха основните правила да връщат нещата там, откъдето са ги взели и да почистват след себе си.