Учебното пособие “Автоагресия в юношеството – насоки към педагогическите специалисти” е съобразено със съдържанието на дисциплината “Агресия и агресивно поведение в училище” и е посветено на автоагресивните прояви в юношеска възраст. Целта на пособието е да надгради знанията, които студентите получават по време на лекциите и упражненията по дисциплината, и да ги подготви за практиката. Учебното пособие представя съвременните теоретични разбирания за автоагресия, за честота, форми и функции на автоагресивните поведения при юношите. Отделено е място на възможностите за идентифициране на тези случаи и изграждане на капацитет за подкрепа на ниво училище.
Моля, цитирайте пособието по следния начин:
Еюбова, С. (2022) Автоагресия в юношеството – насоки към педагогическите специалисти. Шумен: УИ “Епископ Константин Преславски”, 2022, ISBN: 978-619-201-625-8
ISAS – Inventory of Statements about Self-Injury,(Klonsky and Glenn, 2009)
ISAS представлява въпросник, съставен от две части – поведенческа и функционална, и демонстрира добри психометрични характеристики и добра конструктивна валидност (Klonsky & Glenn, 2009; Klonsky & Olino, 2008).
Въпросникът ISAS се прилага за пръв път в България през 2018 г., след получено писмено разрешение за използването му от автора – проф. Давид Клонски от Университета на Британска Колумбия във Ванкувър, Канада (University of British Columbia).
Първата част на въпросника – поведенческата, е насочена към проучване честотата на 12 самонараняващи поведения, които се извършват умишлено, но без суицидно намерение.
Поведенията, които се проучват в тази част са:
- порязване на кожата;
- тежко издраскване;
- хапане;
- блъскане на тялото (нанасяне на удари върху себе си);
- горене (изгаряне);
- „чоплене“ на рана;
- дълбаене по кожата;
- триене на кожата върху твърда повърхност ;
- щипане;
- забиване на игли в кожата;
- скубане на коса;
- поглъщане на опасни вещества.
От изследваните лица се иска да посочат приблизително колко пъти са извършвали изброените поведения.
Пет допълнителни въпроса събират информация за:
– начална възраст на самонараняванията;
– преживяване на болка;
– дали нараняването е в присъствието на други хора или не;
– времевия интервал от възникване на импулса за самонараняване до преминаване към действие;
– изследваното лице правило ли е опити да спре практиката със самонараняване.
Последните четири въпроса дават възможност за избор на отговор.
Ако са оценени едно или повече поведения, свързани със самонараняване, изследваното лице продължава попълването на ISAS, като преминава към втората функционална част на въпросника. Във функционалната част на ISAS се оценяват 13 потенциални функции на самонараняващите поведения. Оценката за всяка от 13-те функции е в границите от 0 до 6.
Втората част на ISAS, наречена още функционална, e съставена от 39 въпроса (айтеми), които
подпомагат по-доброто разбиране на автоагресивните поведения. Инструкцията към изследваните лица е да посочат и оценят твърденията, които се отнасят или не се отнасят до техния опит, като използват 3-степенна Ликертова скала за оценка на твърденията: „– 0, ако твърдението изобщо не се отнася до вас; – 1, ако твърдението се отнася до вас в известна степен; – 2, ако твърдението се отнася до вас в голяма степен“.
Всички твърдения са с общо начало: „Когато се самонаранявам, аз…“ и завършват различно като например – „… се успокоявам.“ (item 1); „…показвам физически, че се чувствам ужасно.“ (item 11); „…намалявам тревогата, разочарованието, гнева и други силни емоции.“ (item 27).
Източник: Еюбова, С. (2022) (монография) Агресия и автоагресия в юношеството. Шумен: УИ “Епископ Константин Преславски“, ISBN: 978-619-201-626-5.
Важно ! Ако искате да научите повече за психометричните характеристики на въпросника и възможностите му за комбиниране с инструменти за изследване на агресивността при юноши – пишете ми на: s.eubova@gmail.com
