Може би една от най-трудните задачи пред психолога е да остане архитект на надеждата. Дори и да е “малка надеждата” – то смелостта, към която води това чувство е достатъчна да намали болката и даде сили за действие, което да повлияе благополучието на човека. И не, надеждата не е сляп оптимизъм, тя включва действие и желание за промяна.
Но как се “проектира” , “конструира” и “укрепва” нещо толкова ефимерно като надеждата ?
Тук на помощ идва Уджахат Али, който очертава три кратки насоки:
* “Вярвай в Господ, но си вържи камилата.” – контролирай само това, което е под твой контрол.
* Избирай радостта.
* Говори с надежда, защото обратното е апатия и циничност.