Очакваме хората да се държат по определен начин. По-специално очакваме да се държат с нас мило, почтено и с уважение.

Реалността обаче показва, че някои хора не постъпват така. Те бързо губят самообладание или се държат глупаво, без значение как ние се отнасяме с тях.

Да признаем, че е така. Признането не означава, че трябва да понижим стандартите относно отношенията си с другите. Признанието е знак да се откажем от очакванията си спрямо тези хора, за да избегнем следващите разочарования. Ако не го направим ще създадем възможност за още по-неприятни преживявания и по-дълбоки разочарования.

Защото не всеки има сърце като твоето… Не всяко сърце е изпълнено с благодарност.

Ето защо – бъди благодарен…
особено, когато срещаш “трудни хора”.

В моментите, в които животът те постави в контакт с “трудни хора” – можеш да оцениш всички останали, които са мили, почтени и те уважават и да си благодарен за тях. В моментите, в които животът те постави в контакт с “трудни хора” -можеш да си благодарен за възможността да изпиташ търпението си, умението да общуваш и да се свързваш с хората, както и да управляваш очакванията си. Можем да приемем “трудните хора” като учители, които без да искат ни помагат да станем по-силни личности. И не на последно място да им благодарим за напомнянето какви не трябва да бъдем !

Бъди благодарен…