Той нямаше сърце…


ЖИВОТ, СТАТИИ / Saturday, March 2nd, 2019

Познавах един човек. Той никога не е имал сърце, но имаше часовник. Където и да отидех, каквото и да правех той все беше зает с работата си.
Тик-так… Тик-так… Тик-так…
И да му говорех, и да вървях след него, и да започвах нещо, да спях, да се събуждах… той си беше същия, работеше, зареждаше батерията, настройваше часовника и продължаваше…
Тик-так… Тик-так… Тик-так…
Казват, че сърцето било точно като часовник…каквото и да правел човек, с каквото и да се захванел, сърцето му напомняло защо е на този свят.
Когато “тик-так, тик-так, тик-так” премине в “Господи… Господи… Господи…”, тогава часовникът щял да се превърне в истинско сърце, което е отворено за молитви, разговори, сънища, пробуждания и ново начало…
Ееех, ако онзи часовник беше сърце,
всичко останало щеше да е “хич“.


  • “хич” – букв. превод от персийски “нищо”, هيچ
  • “нищо” – в античната философия е онова, което не може да бъде определено, назовано и следователно не съществува
  • “хич” – в суфизма се свързва с отхвърляне на материалните блага и социалния статус и възможност за духовно посвещение

“Докато в този свят всеки се опитва да бъде нещо, ти бъди нищо.”
― Şems-i Tebrizî


“Вu dünyada herkes bir şey olmaya çalışırken sen hiç ol.”

― Şems-i Tebrizî




Facebookmail