За стреса и тревожността в Световния ден за психично здраве


ЖИВОТ, СТАТИИ / Saturday, October 10th, 2020

10.10. е обявен за Световен ден за психичното здраве от Организацията на обединените нации през 1992г.

Идеята на този ден е да се привлече общественото внимание към проблемите на хората с психични заболявания и въобще към психичното здраве. Неслучайно в редица държави този ден преминава под мотото “Няма здраве без психично здраве.” По данни на Световната здравна организация над 450 млн. души по света имат психични разстройства. [2]

В подкрепа на хората с психични проблеми от Асоциация „Грижа за пациента“ разработиха Viber чатбот „Живей, не страдай“, който може да се използва през Viber на телефон, компютър или таблет.  За да се абонирате за него последвайте този линк: https://vb.me/e70d46

Това  е персонален дигитален асистент, чиято мисия е да подпомогне всеки, интересуващ се от психичния си статус и да го улесни с бърз и удобен достъп до полезна информация за различни психични заболявания. Чатботът ще предостави на потребителите си революционна за България геолокализация и база данни от специалисти психиатри. Всеки, без да напуска Viber, ще може бързо да намери най-близкия психиатър, лечебно заведение или спешен център до текущото си местоположение и да се свърже с тях директно или да отиде на място за записване на консултация, както за себе си така и за свой близък в нужда. Новата разработка тепърва стартира и с времето ще предоставя допълнителни функционалности, които да са в помощ на всички хора с необходимост от психична подкрепа. [3]

Българите най-често страдат от тревожни разстройства – 11.4% от населението, разстройства на настроението (депресии и афективни състояния) – 6.2%, злоупотреби с вещества – 3.3 %. Статистиката показва, че у нас по-често боледуват жените, освен това те по-често се обръщат за професионална помощ от мъжете. По възрастови групи най-висок риск от заболяване от тежка депресия има групата от 20 до 34 години. За съжаление все по-рядко хората с подобни проблеми се обръщат за помощ към лекарите. [1]

В настоящата статия споделям кратка информация за двете най-чести психични състояния, които са причина за търсене на психологическа консултация – това са стресът и тревожността

Има фина, но ясна разлика между стреса и тревожността. И двете са психични състояния, но стресът е следствие от външна причина, която ние специалистите наричаме стресор. Действието на тази външна причина може да бъде краткосрочно, като изпълнение на краен работен срок, скарване с любим човек или пък дългосрочно като например някаква форма на дискриминация, насилие или хронично заболяване, което да доведе до неработоспособност.

Хората, които са под стрес изпитват психически и физически симптоми, като раздразнителност, гняв, умора, мускулни болки, могат да имат проблеми с храненето и нарушен сън.

Тревожността, от друга страна, се причинява от персистиращи (т.е.) постоянни, прекомерни тревоги, които не изчезват дори при липса на стресор. Тревожността води до почти идентичен набор от симптоми като при стреса: безсъние, затруднена концентрация, умора, мускулно напрежение и раздразнителност.

Както лекият стрес, така и лекото безпокойство реагират добре на сходни механизми за справяне. Това са повишаване на физическата активност, подобряване на храненето, чрез разнообразна диета и добра хигиена на съня. Тези три механизма физическа активност, хранене и сън са добра отправна точка, но има и други механизми за справяне.


Ако стресът и тревожността не реагират на тези техники за управление или ако чувствате, че ежедневното ви функциониране или настроение е засегнато, помислете за разговор със специалист по психично здраве, който може да ви помогне да разберете какво изпитвате и ви помогне с  допълнителни насоки за справяне. Психологът може да ви помогне да определите дали може да имате тревожно разстройство и при необходимост да ви насочи към консултация с психиатър.

Тревожните разстройства се различават от краткотрайните чувства на тревога по тяхната тежест, но и по това колко дълго те продължават: Тревожността обикновено продължава месеци и влияе негативно на настроението и функционирането.

Едно от най-често срещаните тревожни разстройства е генерализираното тревожно разстройство. За да установи дали някой има генерализирано тревожно разстройство, клиницистът ще търси симптоми като прекомерно, трудно контролируемо безпокойство, възникващо през повечето дни в продължение на шест месеца. Притеснението може да прескача от тема на тема. Генерализираното тревожно разстройство се придружава и от физическите симптоми на тревожност.

Друг вид тревожно разстройство е паническото разстройство, което се описва като внезапни пристъпи на тревожност, които могат да оставят човек без въздух, да се изпоти силно, а също и да доведат до световъртеж. Тревожността може да се прояви и под формата на специфични фобии (като страх от летене) или като социална тревожност, която се проявява чрез страх от социални ситуации.

Тревожните разстройства могат да бъдат лекувани с психотерапия, лекарства или комбинация от двете. Един от най-широко използваните терапевтични подходи е когнитивно-поведенческата терапия, която се фокусира върху промяна на дезадаптивните мисловни модели, свързани с тревожността. Друго потенциално лечение е експозиционната терапия, която включва противопоставяне на тревожните фактори по безопасен и контролиран начин, за да се прекъсне цикълът на страха.


Източници:

[1] https://www.mh.government.bg/bg/informaciya-za-grazhdani/svetovni-zdravni-dni/svetoven-den-za-psihichnoto-zdrave-10-oktomvri/
[2] https://www.who.int/whr/2001/media_centre/press_release/en/
[3] https://www.lovech.bg/bg/novini/na-svetovniya-den-za-psihichno-zdrave-startira-informatsionnata-kampaniya-zhivey-ne-straday


Чуйте епизод #5 от Подкастът на д-р Севджихан Еюбова

За всички, които искат да подкрепят кампанията е достъпна Фейсбук рамка в подкрепа на Световния ден за психично здраве:
www.facebook.com/profilepicframes/?selected_overlay_id=258775375454202

Facebookmail