В самият край на ноември 2021, минути преди полунощ… се сетих, че всеки момент “започва” декември, а не съм готова с плана за 2022. Обичайно по това време на годината съставям списък какво искам да направя догодина :)))) Тази година имам друга идея ! Да направя списък с 10 неща, от които искам да се откажа ! Публикувах всяко едно от тях в различни фейсбук постове през декември, но къде по-удобно е да ги имам събрани тук.

Отказ #1
Отказвам да се разсейвам

Изучавайте навиците си, прегледайте деня си внимателно. Разберете къде отива времето Ви и се откажете от разсейващите фактори. Помислете – това, което Ви забавлява в момента някой ден може да Ви нарани или отегчи, това е разсейване. Не заменяйте това, което искате най-много с това, което искате в момента. Не се примирявайте. Откажете да се разсейвате и се съсредоточете върху това, което има значение.

Отказ #2
Отказвам да напомням на другите да ме ценят

Не е наша работа да напомняме на другите да ни ценят. Без значение какво правите или какво сте готови да жертвате…може да се окаже, че другите не Ви ценят. Може би най-лошото не е че в замяна на усилията си, вместо да получите внимание, любов, благодарност, се сблъсквате с безразличието на хората, може би…най-лошото е че в очакванията ни към другите сами сме се обезценили. Точно тогава намерете сили да благодарите за безразличието, с което Ви даряват, за всички откази, липса на време и признателност, постоянната заетост, която ясно Ви показва, че това не са Вашите хора. Спрете да ги безпокоите и да искате от тях нещо, което не могат да Ви дадат и се откажете да им напомняте колко сте ценни.

Отказ #3
Отказвам се с лекота от големите очаквания

Марио де Андраде засяга тази тема от позицията на зрелостта и може би наистина трябва да извървим житейския си път до точно тази възраст, за да разберем от какво и кого се нуждаем в живота си. Една мъдра жена беше казала “не искайте много – не можете да му платите цената” и съм сигурна колко често сте се убеждавали в мъдростта на тези думи, колко често сте разбирали, че малкото се превръща във всичко, от което се нуждаете в даден момент. Но… ние човеците се учим през страстите си, през страданието и през загубата. Ценим малките неща, след като ги загубим. Вярвам, че “ценното време на зрелостта” може да настъпи и по-рано, може да бъде в осъзнаването на това, че искаме малко тишина, малко въздух, малко светлина, малко спокойствие или пък малко, но верни приятели. Не е нужно да преживеем загуби, за да се насладим и оценим това, което имаме тук и сега. В замяна на големите очаквания, гръмките думи без покритие и недостижимия перфекционизъм, често получаваме разочарования, които не искаме да признаем дори пред себе си. А какво би станало, ако приемете разочарованието, ако си позволите да го изпитате, ако го признаете пред себе си ? Със сигурност няма да се чувствате по-малко разочаровани, но това ще Ви помогне да се откажете от големите очаквания. Просто трябва да тренирате и да не се страхувате от разочарованието, защото понякога точно то е вашият съюзник, с когото задвижвате промяната. Разочарованието може да ни помогне да погледнем на ситуацията, в която сме се вкопчили по различен начин; да си дадем сметка, че изборът как да реагираме е само наш; да ни покаже по-голямата картинка; да калибрираме смисъла на случилото се и да продължим по пътя си напред с лекота, без товара на големите очаквания. Аз все още се уча да приемам разочарованията, все още тренирам, но и все по-леко се отказвам от големите очаквания…

Отказ #4
Отказвам се да настоявам, че съм права

Избирам внимателно битките, които водя. Приемам, че в повечето случаи спокойствието е много по-ценно от това да съм права.

Отказ #5
Отказвам да помня всички злини

Ако човек не забрави това, което са му причинили – животът неминуемо навлиза в порочния кръг на отмъщението. Едновременно с това, ако не се поучим от последствията – ще преживеем същите злини. Затова нека се научим да забравяме, но да не забравяме да учим.

Отказ #6
Отказвам се от възможността да критикувам

Моля не използвайте даването на обратна връзка като оправдание за критика, която отправяте. Различни неща са. И докато обратната връзка е търсена и може да заздрави взаимоотношенията, то критикуването може не само да ги отрови, но и да ги прекрати. Затова хванете здраво критицизма си преди да сте изстреляли тежки камъни срещу другите. Не стискайте зъби, а поговорете със себе си. В еволюционно и по-точно неврологично отношение мозъкът ни е устроен така, че да реагира автоматично на негативното, да го сочи, да доказва неудоволствието от него, да се опитва да го неутрализира. Критикуваме, когато ни извадят от “зоната ни на комфорт”. В психологичен план критиката е форма на защита на егото…това, което не харесваме в другите е нещо, което не харесваме в себе си. Този който критикува другите, критикува и себе си. Отделете време на критицизма си преди да сте го насочили към когото и да е, или преди да станете участник в група за критики, било то на работа или у дома…не култивирайте култура за критикуване. Критиката наранява не само другите. Семената на критиката, които засаждаме в някого вече са пуснали корени в самите нас. Колкото повече критикуваме другите, толкова по-склонни сме да се осъждаме. Каква загуба на време и енергия, не мислите ли ? Ето защо в списъка с нещата, от които искам да се откажа е критикуването. Вместо да соча недостатъците на другите насочвам усилията си да подобря себе си.

Отказ #7
Отказвам да живея в миналото

Често обичам да казвам, че човекът е единственото същество, което постоянно препуска в миналото или бъдещето и най-трудно му е да живее тук и сега. Това препускане няма нищо общо със спомените или носталгията, които ни „посещават“ от време на време. Поради различни причини всички попадаме в капаните на миналото, но най-интересното е че сами влизаме в тях и сами решаваме кога да излезем. Отнема време да осъзнаеш, че можеш сам да се измъкнеш от такъв капан. Понякога това осъзнаване е болезнено и в същото време необходимо, точно като горчивите лекарства. Иска се смелост да приемеш разочарованията си като дар, да се разделиш с идеята какво е трябвало да стане и да се откажеш да живееш като постоянно сочиш раните от миналото си. Не можете да преминете към нова страница, ако продължавате да четете старата пак и пак, нали ?

Отказ #8
Отказвам се от дългите списъци с нещата, които трябва да свърша

Едва ли съм единственият човек, който прави списъци със задачите си за деня или с конкретни дейности, когато му се налага да организира някое събитие. Имаше моменти, в които списъците ми ставаха толкова много и разнообразни, че започвах да правя списък на списъците. И да не си мислите, че от взиране в детайлите и стремеж “всичко да е както трябва” не съм пропуснала нищо – точно обратното… Признанието, че не мога да се справя с всичко ми донесе разочарование, но и осъзнаване за това, че въпреки желанието ми не мога да препълвам чашата си с всичко и постоянно. Разбрах, че за да мога едновременно да приема разочарованието си от това с какво не съм успяла и да продължа да се наслаждавам на живота и случващото се в момента, то дългите списъци с всичко, което трябва да се свърши могат да се променят в списъци какво няма да се свърши. Изкуството да се отказваш е трудно постижимо, но в крайна сметка носи най-голямата удовлетвореност от това, което си, което можеш и имаш в момента

Отказ #9
Отказвам достъп до сърцето ми на тези, които са го наранили

Поставянето на граници едва ли ще ни предпази от наранявания в живота ни, но определено ще ни помогне да се съхраним. Това е наша отговорност и грижа към нас самите. За да очертаете границите си не е необходимо да водите преговори или подписвате договори с някой друг. Единственото условие е да се разберете със себе си и да си отговорите на въпроса “Какво означава достатъчно за мен ?”. Личните граници и поддържането им е възможност да се възстановим от отношения, които не само не са се развивали добре, но и са ограбвали душата и живота ни. Отговорността за това как ще реагираме е само наша. Да откажете достъп до сърцето си на тези, които са го наранили не означава, че не им прощавате, а тъкмо обратното… означава, че сте готови да продължите живота си и правите осъзнат избор да не се вкопчвате в болката, която са ви причинили.

Отказ #10
Отказвам се да се отказвам от себе си

Научи се да избираш себе си. Започни да отказваш осъзнато и се раздели с вината, че не си на разположение на всички и постоянно по начин, по който те искат. В същото време приеми с благодарност, разбиране и уважение и отказите на другите. Връзката ти с теб самия, а не с другите, определя твоята зависимост или независимост. Да спреш да се отказваш от себе си понякога означава да се откажеш от приятелства и връзки, които те ограбват емоционално, от ангажименти, които не искаш реално да изпълниш, от това да се опитваш да извиняваш някого, че се държи лошо с теб, да настояваш хората да се променят, да се обвиняваш за неща върху, които нямаш контрол… Списъкът може да е много дълъг, отказите трудни, но каквато и да е ситуацията – не се отказвай от себе си.
…
“Трънлив и зъл е на живота ребуса,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си!
Единствено така ще го решиш.” – Дамян Дамянов